След три години под засилен международен мониторинг България е на крачка от излизане от т.нар. „сив списък“ на Специалната група за финансови действия (FATF). Очаква се решението да бъде обсъдено на пленарната сесия на организацията в Париж в края на октомври 2026 г. Положителният изход би бил важен сигнал за международното доверие към страната и нейната бизнес среда. Същевременно остава въпросът дали предприетите законодателни и институционални реформи ще доведат до трайни резултати в противодействието на изпирането на пари, организираната престъпност и корупцията.
От включването в списъка през 2023 г. до изпълнението на плана за действие
През октомври 2023 г. България беше включена в списъка на юрисдикциите под засилен мониторинг на FATF заради установени стратегически недостатъци в системата за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Решението последва оценката на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа от 2022 г., която идентифицира слабости както в нормативната рамка, така и в практическото прилагане на мерките.
Включването в списъка не означава налагане на международни санкции, но поставя държавата под по-внимателно наблюдение от страна на международните финансови институции и партньори. За бизнеса това означава допълнителни проверки, по-бавни финансови операции, увеличени разходи за съответствие и затруднения при установяване на отношения с чуждестранни финансови институции.
В периода 2023 – 2026 г. България предприе поредица от законодателни и институционални промени, насочени към изпълнение на договорения с FATF план за действие.
През 2024 г. международните оценители отчетоха подобрение в съответствието с редица препоръки, включително по отношение на финансовия надзор, прозрачността на действителната собственост и правомощията на компетентните органи.
Въпреки това през октомври 2025 г. FATF констатира, че всички срокове по плана за действие вече са изтекли, а част от стратегическите слабости остават неотстранени.
Основното предизвикателство: разследването на изпирането на пари, свързано с корупция
Особено съществена остана оценката за ефективността на наказателното преследване.
През февруари 2026 г. FATF посочи като основен оставащ недостатък необходимостта от подобряване на разследванията и наказателното преследване на различни форми на изпиране на пари в съответствие с установените рискове, включително случаите, свързани с корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност.
Наличието на законодателство, институции и механизми за финансов контрол само по себе си не е достатъчно доказателство за ефективност. От съществено значение са способността на компетентните органи да проследяват незаконните финансови потоци, да провеждат сложни финансови разследвания, да осигуряват наказателно преследване и да постигат реално отнемане на престъпно придобито имущество.
2026 г.: напредък и положителна предварителна оценка
На пленарното си заседание през юни 2026 г. FATF направи важна стъпка към приключване на засиления мониторинг над България.
Организацията прие предварителна оценка, че страната е изпълнила в значителна степен своя план за действие, и одобри проверка на място. Нейната цел е да потвърди, че реформите не остават само на нормативно равнище, а действително са започнали да се прилагат, че изпълнението им е устойчиво и че съществува политически ангажимент за продължаването им.
Сред отчетените резултати са подобряването на надзора върху рискови сектори, мерките за точност и актуалност на информацията за действителните собственици, усъвършенстването на обработката на съобщенията за съмнителни операции, напредъкът във финансовите разследвания и конфискацията, както и мерките срещу финансирането на тероризма.
Положителната оценка на FATF създаде предпоставки България да премине към заключителния етап от процедурата по излизане от списъка.
Ангажиментите на правителството и очакваното решение в Париж
През последните месеци правителството постави излизането от „сивия списък“ сред приоритетите си във финансовата и антикорупционната политика.
Министър-председателят Румен Радев подчерта през август 2026 г. политическата воля за противодействие на изпирането на пари, сивата икономика и корупцията като гаранция за устойчивостта на предприетите мерки. В началото на септември той проведе и среща с представители на FATF във връзка с напредъка на страната.
Министерството на правосъдието също заяви ангажимент за продължаване на реформите. Министър Николай Найденов проведе среща с оценителите на FATF, като българската делегация включваше представители на прокуратурата и Държавна агенция „Национална сигурност“.
Според информация от медиите – Bloomberg, цитирана от Българската телеграфна агенция, България би могла да бъде извадена от „сивия списък“ заедно с Монако и Кот д’Ивоар. Окончателното решение се очаква до 30 октомври 2026 г., в края на пленарната сесия на FATF в Париж.
Излизането от списъка е важна стъпка, но не и край на реформите
За България евентуалното излизане от „сивия списък“ би имало съществено значение за международната ѝ репутация, инвестиционната среда и отношенията с финансовите институции.
То би могло постепенно да намали част от допълнителните проверки и разходи, свързани с възприемания риск при финансовите операции. Положителният ефект обаче ще зависи от устойчивостта на реформите и от оценката на международните партньори за реалната ефективност на националната система.
Устойчивите резултати изискват ефективни разследвания на финансови престъпления и корупция, прозрачност на действителната собственост, последователно прилагане на правилата, отчетност на компетентните институции и предвидима регулаторна среда за добросъвестния бизнес.
От съществено значение е и прилагането на рисково базиран и пропорционален подход, който да насочва контролните ресурси към действителните заплахи, без да създава неоправдани административни затруднения за гражданските организации и бизнеса.
Излизането от „сивия списък“ не бива да се приравнява с окончателно преодоляване на рисковете от корупция и изпиране на пари. То ще означава, че България е изпълнила изискванията на конкретния план за действие и е убедила международните оценители в устойчивостта на предприетите мерки.
