“Прозрачност без граници” критикува направеното до момента и иска ново обществено обсъждане
Директивата за лицата, подаващи сигнали за нарушения (т.нар. разобличители) е доста сложна и обхваща промени в различни отрасли на правото. Това каза пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация “Прозрачност без граници” и преподавател по финансово и данъчно право в Софийския университет.
“Голям кръг от лица трябва да бъдат ангажирани с приложението на директивата – както в публичната, така и в частната сфера, практически целият бизнес в България. Директивата засяга всички търговци, които имат над 50 души персонал. Обхваща и защита на лицата, които информират чрез медиите за различни недобри практики, които засягат обществения интерес.”
There should have been an applicable law by the end of last year, Slavov noted.
“Въпреки това голямо забавяне Министерството на правосъдието, което е натоварено с това въвеждане, пропуска да направи консултация с всички тези лица – работодателски организации, синдикати, представители на съдебната власт.”
На финала е обществено обсъждане по темата. “Прозрачност без граници” има изготвено становище. Според Славов разговорът трябва да се върне на концептуално ниво. Той набеляза “изключително много проблеми”. Те са посочени и в Становището на Асоциация “Прозрачност без граници” относно представения за обществено обсъждане проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения на Портала за обществени консултации.
Първо е необходимо отново да се направи обсъждане със заинтересованите страни на принципните постановки в закона, а след това да има на експертно ниво ново реално обществено обсъждане, обобщи Калин Славов в предаването “Хоризонт до обед”.