След три години под засилен международен мониторинг България беше извадена от списъка на юрисдикциите, подлежащи на засилено наблюдение на Специалната група за финансови действия (FATF). Решението е положителна стъпка за международната репутация на страната и създава предпоставки за подобряване на условията за бизнес и инвестиции. То обаче не означава, че рисковете от изпиране на пари и корупция са окончателно преодолени.
България беше включена в т.нар. „сив списък“ през октомври 2023 г. заради установени стратегически недостатъци в системата за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Решението последва оценката на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа от 2022 г., която открои слабости както в нормативната рамка, така и в практическото прилагане на мерките за превенция и противодействие на финансовите престъпления.
В отговор на установените проблеми България предприе редица промени, насочени към подобряване на контрола върху финансовите потоци, засилване на надзора над определени категории задължени лица и усъвършенстване на механизмите за установяване на съмнителни операции. Сред ключовите направления на реформите са и подобряването на информацията за действителните собственици на юридическите лица, по-ефективното разследване на финансови престъпления и усъвършенстването на механизмите за отнемане на незаконно придобито имущество.
Изваждането от списъка може да има осезаемо отражение върху бизнеса и гражданите. Статутът на държава под засилено наблюдение може да води до допълнителни проверки от чуждестранни финансови институции, забавяне на международните преводи и затруднения при осъществяването на трансгранични плащания. Промяната в статута на България е положителен сигнал и за потенциалните инвеститори, както и за усилията на страната да се присъедини към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Асоциация „Прозрачност без граници“ оценява положително прекратяването на засиления мониторинг, но подчертава, че трайният напредък зависи от последователното прилагане на реформите и постигането на реални резултати.
За да бъде устойчив постигнатият напредък, са необходими ефективни разследвания на финансови престъпления и корупция, прозрачност относно действителната собственост, последователно прилагане на установените правила и ясна отчетност на компетентните институции. От съществено значение е и наличието на предвидима регулаторна среда, която да осигурява необходимите гаранции срещу злоупотреби, без да създава неоправдани пречки пред добросъвестния бизнес и гражданските организации.
Съществен елемент от ефективното противодействие на финансовите престъпления е прилагането на рисково базиран и пропорционален подход. Той предполага контролните ресурси да бъдат насочвани към действителните заплахи, като се отчитат специфичните рискове и се избягва ненужната административна тежест за организациите и икономическите субекти, които спазват закона.
Излизането от „сивия списък“ означава, че България е изпълнила изискванията на определения план за действие и е постигнала напредък, признат от международните оценители. Това обаче не освобождава институциите от отговорността да продължат работата си по отстраняване на установените слабости и да докажат ефективността на предприетите мерки в практиката.
Истинският критерий за успех ще бъде не само запазването на подобрения международен статут на страната, а и способността на институциите да предотвратяват финансови злоупотреби, да разкриват корупционни практики и да гарантират ефективно прилагане на закона. Именно устойчивите резултати са в основата на доверието в българската финансова система, икономика и публично управление.
