През 2014 година САЩ са разтърсени от разследване срещу американския автомобилен гигант General Motors (GM). Компанията е обвинена за допуснати дефекти при няколко SUV модела, причинили многобройни катастрофи и редица смъртни случаи. От GM са принудени да изплатят над 1,5 милиарда щатски долара глоби и обезщетения на пострадалите. Изтегляйки 30 милиона автомобила от пазарите по целия свят, компанията търпи загуби от над 3 милиарда долара, а щетите върху репутацията и продажбите са неизмерими.

Разследването разкрива, че служителите на компанията са знаели за неизправностите, но не са предприели нищо. Как се е стигнало дотам? Десет години по-рано Кортланд Кели (Courtland Kelley), инспектор по качеството в компанията, докладва на мениджърите си за своите опасения за безопасността на продуктите. Вместо да предприеме мерки, ръководството го премества на друга позиция с предупреждението „да не намира всеки проблем в GM“. Случаят е ясен сигнал и към останалите инспектори по качеството и безопасността, които се страхуват да сигнализират за установените проблеми.

Липсата на работещ механизъм за приемане и разглеждане на сигнали, в който служителите да имат доверие, струва скъпо на General Motors.

През пролетта на 2020 година консултантската компания Ernst & Young (EY) е осъдена от Върховния съд във Великобритания да изплати компенсация на бившия служител и партньор Амджад Рихан (Amjad Rihan). Съдът присъжда обезщетение от 10,9 милиона щатски долара за пропуснати ползи от това, че е останал без доходи и социални придобивки, отговарящи на професионалния му опит, в продължение на седем години.

През 2013 година по време на одит на базираната в Дубай Kaloti Jewellery International Рихан установява, че Kaloti са доставяли злато със сребърно покритие от Мароко, за да заобиколят ограниченията за износ на злато. При доставката в Дубай, „среброто“ е декларирано като злато. Рихан още установява, че година по-рано Kaloti прави кешови разплащания за злато на стойност от 5,2 милиарда долара. Рихан подозира, че клиентът му е замесен в пране на пари и подава сигнал до регулатора на Дубай (Dubai Metals and Commodities Centre). Вместо предприемане на мерки обаче регулаторът заедно с Ernst & Young променят одитния доклад, така че да прикрият констатациите на Рихан. Амджад Рихан твърди, че му е оказван натиск да подпише манипулирания доклад, което той отказва да направи, напуска EY и бяга във Великобритания, където прави разкритията публични.

Дефицитът на воля за прилагане на етичните стандарти струва скъпо на Ernst & Young.

От 2008 година Ерве Фалчиани (Hervé Falciani), бивш IT специалист в швейцарския клон на британската банка HSBC, си сътрудничи с редица европейски служби, като предоставя информация за повече от 130 000 потенциални случая на укриване на данъци. Фалчиани съставя т.нар. „Списък Лагард“ – списък на клиенти на HSBC, които вероятно са използвали банката, за да укриват данъци и перат пари – и го предава на бившия френски министър на финансите Кристин Лагард. Действията на Фалчиани са определени от медиите като „най-голямото изтичане на банкова информация в историята.“

Седем години по-късно швейцарските власти повдигат задочно обвинение и осъждат Фалчиани за нарушения, свързани с промишлен шпионаж, кражба на данни и нарушение на банкова и комерсиална тайна. По време на процеса Фалчиани живее в Испания и Франция.

Въпреки молбите за екстрадиция, нито френските, нито испанските институции разследват или екстрадират Фалчиани – вместо това те използват списъка да разследват случаи на укриване на данъци. По този начин испанските власти успяват да възстановят около 300 милиона евро в неплатени данъци от 637 испански граждани в списъка. От своя страна Фалчиани консултира местната управа в Барселона и испанското правителство как да подобрят данъчното законодателство и прозрачност.

През 2015 година HSBC се споразумяват с властите в Женева и заплащат 40 милиона швейцарски франка за „организационни пропуски“, свързани с банковите защити срещу прането на пари. През 2017 HSBC плаща 300 милиона евро на френските власти в резултат на съдебно споразумение относно твърденията, че банката е помагала на богатите си клиенти да укриват данъци.

Отричането на съществуващите проблеми и нежеланието за преодоляването им струва скъпо на HSBC.

Представените казуси можеха да бъдат не просто избегнати, а разрешени достатъчно рано още на вътрешно ниво в засегнатите компании. Въвеждането на система от инструменти за почтеност, съобразена с рисковете за сектора, в който работи дадена компания, може не само да спаси репутацията, но и да спести милиони от глоби, обезщетения и съдебни разноски.