С дискусия, водена от изпълнителния директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ г-н Калин Славов, започна серията от антикорупционни инициативи в Областната администрация на Варна.
По покана на областния управител проф. Андрияна Андреева той се срещна с представители на общинските администрации от региона и на местния бизнес, с адвокати и медии. Акцентите в дискусията бяха Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, както и въвеждането на стандартите за екологично, социално и отговорно управление (ESG) при осигуряване на финансиране и достъп до публични ресурси.
Българският бизнес ще бъде принуден да въведе принципите на добро управление, категоричен бе г-н Славов. Според него за това ще помогнат външни фактори, сред които необходимостта от получаване на кредити и сключване на застраховки. Финансовите институции, повечето от които са част от големи международни структури, вече въвеждат принципите на бизнес интегритета по отношение на собствената си дейност.
Това се отнася както за социалната отговорност и ангажиментите към околната среда, така и към вътрешни правила за добро корпоративно управление. Основен принцип на бизнес интегритета е въведените от фирмите вътрешни изисквания да се пренесат и към техните партньори, клиенти и подизпълнители.
Във фокуса на дискусията бяха онези антикорупционни мерки, с които общините могат да приведат в ред организационната култура на структурите, които управляват. За да се гарантира едно добро управление, основаващо се на ясно разписани правила за действие, в това число и антукорупционни мерки във всички нива на администрацията, са необходими съвместни действия между основните „играчи“ в общественото пространство, а това са публичните институции, бизнеса, гражданското общество и медиите.
Лекторът бе категоричен, че най-трудно и бавно се променя организационната среда в публичните институции, които се нуждаят от прозрачност и отчетност във всички посоки – от обществените поръчки до достъпната информация в сайтовете.
Много бяха въпросите по прилагането на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
В рамките на дискусията бяха представени стандартите за управление на корупцията, които изискват приложение на определен подход за овладяване на рисковете. Наред с нормативните разяснения относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на българското законодателство, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения, или в друг работен контекст, участниците в срещата получиха указания за вътрешните правила, които разписват всяка една стъпка от подаването, през проверката на сигнала и до промяната, която е необходима, ако се налага корекция в определена дейност на публичната администрация.
Българската антикорупционна правна рамка е много добра, въпросът е в човешкия, в управленския фактор, каза във Варна изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“.
Подготвя се европейска директива в областта на синхронизирането на антикорупционното законодателство, но за нашата страна тя не казва нищо ново, посочи той. Според него у нас въпросът е в използването на правните инструменти, като организационната среда е най-трудна за промяна.
Г-н Славов припомни, че резултатите от Индекса за възприятие на корупцията за 2023 г. показват, че най-добрите примери у нас са общините Бургас и Русе. Той обясни, че има разработени стандарти, които публичните институции могат да ползват, докато разработват и прилагат вътрешните си системи за контрол. Изпълнителният директор на Асоциацията добави, че не е достатъчно да се спазва само буквата на закона, а да се надгражда, за да се постига по-голяма прозрачност и отчетност. Като пример той даде обществените поръчки, където общините спазват изискванията на нормативната рамка, но не се провеждат никакви обсъждания с гражданите, за да се постигне споделена отговорност.
На финала проф. Андреева призова общините, гражданите и фирмите също да бъдат активни и да предлагат конкретни антикорупционни мерки.