Индексът за възприятие на корупцията 2025: най-ниският резултат на България от повече от десетилетие
Разговор за тревожните данни от Индекса за възприятие на корупцията 2025 и отражението им върху инвестициите и икономическото развитие на страната. Това сподели г-н Калин Славов – изпълнителен директор на Асоциация “Прозрачност без граници”, в студиото на “Денят започва” по БНТ.
България заема 84-то място от общо 182 държави, което е най-ниската позиция сред страните членки на Европейския съюз.
Стойността на индекса за страната е 40 точки от възможни 100 и най-ниският резултат от 2012 г. насам. Данните показват устойчива негативна тенденция през последните години.
Индексът за възприятие на корупцията е композитен показател, базиран на множество международни изследвания. Част от тях отчитат влошаване на демократичните практики, включително проблеми в изборния процес и институционалната стабилност.
Според данните от Индекса за 2025 година спадът в представянето на България се свързва и с политическата нестабилност и кризите на доверие в институциите.
Допълнителен сравнителен показател е позиционирането на България сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където страната заема 35-то място от 38 държави.
Темата за Индекса за възприятие на корупцията за 2025 година е видима в интервюто от 10:30 минута до 12:55 минута във видеото.
Корупцията и бизнес средата: пряко отражение върху инвестициите и икономическото развитие
Според изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ корупцията има пряко отражение върху икономическата среда и инвестиционния климат в България. Индексът за възприятие на корупцията се използва като ориентир от международния бизнес при вземането на решения за дългосрочни инвестиции.
Компаниите са по-малко склонни да инвестират в държави с високи нива на корупционен риск. В резултат на това в подобни икономики по-често се реализират краткосрочни и високорискови инвестиции, които не създават устойчиви работни места и не допринасят за структурното развитие на икономиката.
„Проучване на Евробарометър показва, че 89% от българските компании възприемат корупцията като широко разпространена, а 55% смятат, че тя пряко възпрепятства тяхната дейност. Това показва и известна степен на адаптиране на част от бизнеса към корупционната среда“, сподели Калин Славов.
Допълнително негативно въздействие оказва и фактът, че значителна част от икономическите ресурси в България се преразпределят чрез държавния бюджет и публичните поръчки. Когато правилата за разпределение на тези ресурси не са достатъчно прозрачни или се прилагат неравномерно, се създава предпоставка за изграждане на клиентелистки икономически модели. В подобна среда компаниите често са принудени да изграждат зависимости от политически или административни решения, вместо да разчитат на конкурентоспособност, иновации и качество на услугите.
Корупцията остава един от най-сериозните структурни проблеми пред развитието на българската икономика и конкурентоспособността на бизнеса.
В интервюто беше подчертано, че ефективната борба с корупцията не се изчерпва с увеличаване на наказателните санкции. Международният опит показва, че прекомерната наказателна репресия сама по себе си не води до намаляване на корупцията. Необходим е комплексен подход, включващ прозрачност при разпределението на публичните ресурси, ясни правила за бизнеса и ефективни контролни механизми.
Цялото интервю с изпълнителния директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ може да проследите и от страницата на Българската национална телевизия, предаването „Денят започва“.
