https://bnr.bg/horizont/post/101613068
Страната ни изостава във въвеждането на Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности в дадена организация, обясни изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“
От края на януари започна европейска наказателна процедура срещу България заради Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности в дадена организация – свидетелите отвътре или т.нар. whistleblowers.
Това са хора в институции, в бизнеси, в частния сектор, които имат информация за нередности в техните организации. Много често те самите се оказват в дейности по извършването на такива нередности, уточни в интервю за БНР Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“.
На ниво ЕС въвеждането на този тип защита се възприема като основен механизъм, който да започне да променя резултатите от борбата с корупцията, поясни Калин Славов в предаването „Хоризонт до обед“.
По думите му отново се оказваме в състояние на догонваща държава, защото сме имали двегодишен преходен период да направим това.
В момента е важно да се работи върху имиджа на България, в която нивата на корупция да са ако не ниски, то поне приемливи и управляеми, коментира Калин Славов.
Не говорим само за държавни и общински институции. Механизмът за защита на лицата, които разкриват нередности, трябва да бъде приложен в почти целия частен сектор на бизнеса, изтъкна той.
При защитените свидетели става дума за частен случай на защита, докато защитата на разобличителите е доста по-широка и трябва да започне доста по-рано, от работното място, стана ясно от казаното от Славов.
Негативната конотация, която върви с този тип действия, е сериозно препятствие от морално-етичен характер. Директивата предвижда възможност да се наказват лицата, които злоупотребяват с това право, както и определена защита на лицата, срещу които се подава даден сигнал, обобщи Калин Славов.
Това законодателство вече е въведено в почти две трети от държавите в Европейския съюз.
