Шест месеца след крайния срок за транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1937 само 9 държави са приели законодателство за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности.
Държавите от ЕС, които изостават е необходимо да полагат повече усилия за транспониране на Директивата, но също така трябва да гарантират, че създадената правна база в тази област няма да ощети, лицата подаващи сигнали за нередности.
До къде стигна България?
В началото на пандемията от COVID-19 през март 2020 г. беше създадена работна група, обединяваща представители на държавни институции, експерти, организации на гражданското общество и бизнеса, за изготвяне на законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности.
Към месец януари 2022 година работната група към Министерство на правосъдието бе закрита и едва, през месец април бе предложен за обществено обсъжане законопроект за защита на защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
Продължаващите усилия на екипа на Асоциация „Прозрачност без граници“ доведоха до напредък в тази насока, тъй като през месец юни 2022 г. Министерство на правосъдието отново започна дискусии и консултации, но този път в значително разширен обхват със заинтересованите страни.
Асоциация „Прозрачност без граници“ нееднократно апелира органите на изпълнителната власт към по-голяма политическа воля да създадат и приложат ефективна правна рамка, която преди това широко да консултира, по такъв начин, че да могат да се постигнат значителни резултати.
Като организация, която следи процеса по транспониране на директивата в ЕС, както и като асоцииран член на Whistleblowing International Network, Асоциация „Прозрачност без граници“ продължава работата си по въвеждането на защита на лицата подаващи сигнали за нередности в България.
