В навечерието на решаващите междуинституционални преговори по приемането на новата Директива на ЕС за борба с корупцията, 57 граждански организации от цяла Европа – сред които и Асоциация „Прозрачност без граници“ – изпратиха отворено писмо с призив за засилване на антикорупционните механизми.
Един от най-съществените елементи на предстоящата директива за борба с корупцията засяга наказателната отговорност на юридическите лица, включително фирми и корпорации, заподозрени в участие в корупционни схеми.
Според изпълнителния директор на Асоциация „Прозрачност без граници“, г-н Калин Славов, предложението предвижда въвеждането на сериозни санкции за бизнеса, включително глоби до 5% от оборота при доказано участие в корупционни престъпления. За България това би било безпрецедентен ангажимент и сигнал за сериозна промяна в подхода към отношенията между публичен и частен сектор.
„Убедени сме, че ангажираността на бизнеса с антикорупционни действия трябва да бъде системна, не символична. Директивата дава шанс това да стане част от новата правна рамка на ЕС“, посочи Славов.
В същото време той изрази загриженост, че българският бизнес не е бил адекватно включен в процеса на формиране на националната позиция. „Пропуснахме възможността бизнесът да участва в обсъжданията и да изрази своята позиция навреме – на етапа, когато директивата можеше да бъде оформена с реален принос от страните членки“, коментира той.
Според годишния доклад на Европейската комисия, 87% от компаниите в България смятат, че в страната има корупция, а 57% заявяват, че тя пречи на развитието им. Още по-тревожно е, че над 30% я възприемат като „необходима практика“ за успех – тревожна тенденция, която директивата има за цел да преодолее.
Предвижда се също разширяване на процесуалната роля на неправителствени организации, които ще могат да участват като страни в наказателното производство – по подобие на Франция, Белгия и Португалия. Това може да допринесе за засилен натиск върху институциите и по-голяма прозрачност в разследването на корупционни практики.
Бизнесът в ЕС – и особено в България – ще трябва да се подготви за нова ера на правна отговорност. Сериозността на ангажиментите, които ще произтекат от директивата, изисква не само правна адаптация, но и проактивна позиция от страна на компаниите, бизнес асоциациите и институциите.
Запознайте се с пълния текст на отвореното писмо на български език, както и писмото в неговия оригинал.
