Европейският съюз направи решителна крачка към по-координирана борба с корупцията с окончателното приемане на първата си обща директива в тази област.
По данни на Европейския парламент, загубите от корупция в ЕС възлизат на около 990 милиарда евро годишно. Дали новата директива ще доведе до реална промяна ще зависи от политическата воля и амбицията на държавите членки?
С приемането на директивата започва да тече конкретен срок: държавите членки спешно трябва да трансформират правните си системи!
Остават съществени пропуски, особено по отношение на правата на жертвите, превенцията и ефективната корпоративна отговорност. Именно тук ролята на националните правителства става ключова.
В българския контекст предстоящото транспониране на директивата поставя на преден план редица дългогодишни предизвикателства.
Сред тях са ограничената ефективност на разследванията по високите етажи на властта, недостатъчната защита на подателите на сигнали, както и непоследователното прилагане на санкции при конфликт на интереси.
Въпреки съществуващите механизми, координацията между институциите често остава фрагментирана, което затруднява цялостния подход към противодействието на корупцията.
За юридическите лица новите правила ще доведат до нови задължения, особено по отношение на превенцията и отчетността. Очаква се компаниите да въведат вътрешни механизми за предотвратяване на корупционни практики, включително системи за вътрешен контрол, оценка на риска и процедури за подаване на сигнали.
Ще се изисква и по-голяма прозрачност в отношенията с публичния сектор, както и наказателна отговорност на управленските органи. При неспазване на тези изисквания, директивата предвижда по-строги имуществени санкции, включително и ограничения за участие в обществени поръчки, закриване на предприятия и др.
Движението на Transparency International работи активно по темата, като предоставя експертиза, анализи и практически насоки за държавите.
Налични са и конкретни ресурси с добри практики, които могат да подпомогнат този процес:
